Розацея

Розацеята е хронично, възпалително кожно заболяване, което засяга главно централната част на лицето – нос, бузи, чело и брадичка. Характеризира се с периоди на обостряне и ремисия и се проявява със зачервяване, телеангиектазии, папули и пустули. Заболяването е по-често при жени на възраст между 30 и 60 години, особено със светла кожа (фототип I–II).

Клинични форми на розацея
- **Еритематозно-телеангиектатична розацея** – зачервяване, усещане за парене и разширени капиляри
- **Папуло-пустулозна розацея** – възпалителни пъпки, наподобяващи акне, но без комедони
- **Фиматозна розацея** – задебеляване и хиперплазия на кожата, особено на носа (ринофима)
- **Очна розацея** – зачервяване, сухота, парене, блефарит, конюнктивит

Причини и отключващи фактори
Точната етиология не е известна. Смята се, че играят роля:
- Съдова хиперреактивност
- Нарушения в кожната бариера
- Демодекс фоликулорум (кожен акар)
- Възпалителни и имунни реакции
- Генетична предразположеност

Отключващи фактори:
- Горещи напитки, пикантни храни, алкохол
- Стрес и емоционално напрежение
- Слънчева светлина, вятър, топлина
- Агресивна козметика или терапия

Диагноза
- Поставя се клинично от дерматолог въз основа на характерните симптоми
- Дерматоскопия – разширени съдове, без комедони
- При очна форма – офталмологична консултация
- Диференциална диагноза: акне, себореен дерматит, lupus erythematosus, демодекоза

Лечение
**Общи препоръки:**
- Избягване на отключващи фактори
- Употреба на фотозащита (SPF 30+)
- Деликатна грижа за кожата (хипоалергенна, некомедогенна козметика)

**Медикаментозно лечение:**
- Бримонидин гел
- Метронидазол (крем, гел)
- Азелаинова киселина
- Ивермектин 1% крем (при Demodex)
- Перорални антибиотици (доксициклин, кларитромицин, азитромицин)
- Изотретиноин
- IPL или PDL лазер
- Ботулинов токсин

Прогноза и поддръжка
Розацеята е хронично, но контролируемо състояние. Ранното започване на терапия и постоянната грижа значително подобряват

Розацеята изисква дългосрочна грижа и индивидуален подход. При спазване на режим и подходящо лечение пациентите могат да постигнат добър контрол и значително подобрение в качеството на живот.