Булозен пемфигоид

Булозният пемфигоид е хронично автоимунно заболяване, което се проявява с образуване на големи, напрегнати мехури по кожата. Засяга предимно възрастни хора над 60 години и е най-честата булозна дерматоза в тази възрастова група. Заболяването възниква, когато имунната система атакува структурни протеини (BP180 и BP230), които поддържат връзката между епидермиса и дермата.

Клинични прояви
- Поява на сърбеж и екземоподобни плаки като начален симптом
- Образуване на напрегнати мехури с бистра или хеморагична течност
- Лезиите се локализират най-често по корема, бедрата, лактите, долната част на тялото
- Лигавично засягане (уста, гениталии) е по-рядко и по-леко в сравнение с пемфигуса
- При разкъсване на мехурите остават ерозии и корички

Диагноза
Поставя се чрез комбинация от:
- Клиничен преглед
- Директна имунофлуоресценция (линейно отлагане на IgG и C3 по базалната мембрана)
- Серология (антитела срещу BP180 и BP230)

Лечение
Терапията се адаптира спрямо разпространението и тежестта на заболяването:
- Локални кортикостероиди (особено при ограничена форма)
- Системни кортикостероиди (преднизон)
- Имуносупресори: азатиоприн, метотрексат, микофенолат мофетил

Dapsone
- Doxycicline
Биологична терапия с Omalizumab

Прогноза
Булозният пемфигоид обикновено има по-добра прогноза от пемфигуса. При правилно лечение болестта често се контролира добре. Ремисия може да настъпи след месеци или години, но са възможни рецидиви. Възрастните пациенти изискват внимателно проследяване поради риск от странични ефекти на терапията.

Булозният пемфигоид е лечимо автоимунно заболяване, но изисква ранна диагностика и индивидуализирана терапия. Съвременните подходи позволяват ефективен контрол и подобряване на качеството на живот при засегнатите пациенти.